« Назад

Тони Кукоч, Розовата пантера в баскетбола

Добави в Svejo
Източник: Владимир Станкович, Евролига 08/03/2013 10:53
Тони Кукоч, Розовата пантера в баскетбола Тони Кукоч (снимка: НБА)

Беше април, 1991 година. Финална серия на Югославската лига между Югопластика Сплит и техният най-голям съперник през тези години Партизан Белград. След като спечелиха първата си среща с 85-74, Югопластика победи и във втория мач с 95-91. Третата среща отново бе в Белград и Югопластика искаха да свърши серията им още там, не желаеха да чакат празника за следващия мач в Сплит пред собствените си фенове. Югопластика победи с 86-64 и след 3-0 в серията вдигна трофея за четвърти пореден път. 4 минути и 18 секунди преди края на срещата треньорът на Югопластика Желко Павличевич реши да извади Тони Кукоч след като вече всичко бе решено. Тогава се случи нещо незабравимо: феновете на Партизан, въпреки че любимците им губеха с голяма разлика станаха на крака и аплодираха в продължение на минута Кукоч. Това бе един жест към баскетболният гений, но също и усещане, че срещата бе последната за Тони в Белград.

 

Хърватските баскетболисти играха по-късно през юни същата година за Югославия и спечелиха Евробаскет в Рим, но политическото напрежение в страната бе вече налице. Баскетболният свят в бившата държава вече правеше планове за обединена лига за следващия сезон под диктовката на YUBA – наскоро формирана асоциация. Беше ясно, че тази трета среща между Югопластика и Партизан е последна в цялата история на баскетболна Югославия, а отборът от Сплит последният тим - шампион на тази вече бивша страна.

Ден след мача, Александър Джорджевич – гард на Партизан през това време говори пред вестникарското издание „Борба“ като каза следното: „Поздравления за Югопластика. Те са родени победители и имат шампионски манталитет. Мисля, че Тони Кукоч, въпреки че е само на 23 години е най-добрият югославски баскетболист за всички времена.“

Не съм сигурен дали Джорджевич мисли по същия начин сега, но познавам много хора, които преди 22 години щяха да сложат подпис под всичко казано от него. Божидар Малкович, треньорът-създател на легендарната Югопластика не желае да сравнява Кукоч с играчи от различни поколения, но подчертава: „Тони Кукоч е най-добрият играч, който аз съм тренирал. Огромен талант, можещ да играе на всичките пет позиции. Той спечели и всички възможни титли.“

 

„Договор“ на плажа

Ако генът имат нещо общо в кариерата на спортиста, Тони Кукоч влиза в спорта благодарение на баща си Анте, който бе вратар на местните тимове Нада и Сплит и също голям фен във всеки един спорт. Още от дете Кукоч (роден на 18 септември 1968) показваше талант в различни спортове, а баскетболът влезе в него много по-късно. Най-напред играеше тенис на маса. Радойка, неговата майка, имаше щастието да го въведе в този вид спорт, тъй като залата бе наблизо, само на стотина метра от техния апартамент.

Набързо Тони показа своя талант в спорта и само на 10 години бе шампион по тенис на маса на Далмация, провинция в Хърватска. Все пак, неговата голяма любов тогава си оставаше футбола и както всяко едно дете, мечтата му бе да носи един ден фланелката на популярния в цяла Югославия – Хайдук Сплит. С помощта на баща си, той минава тестовете, когато бе на 11 и заиграва като ляв халф в детските формации на Хайдук. Той бе добър, някои дори казват много добър. Но проблемите започнаха след като той започна да расте много бързо. На 13 години Кукоч вече бе 190 сантиметра, много слабичък и с това заслужил прякора „Олив“ от съотборниците си (от популярната приятелка на моряка Попай в анимационната поредица).


Той игра футбол докато стана на 15 години. През лятото на 1983, Игор Каркович – млад скаут от Югопластика видя група от момчета, играещи на плажа близо до Сплит. Вниманието му привлече високо момче с добра координация, който също можеше добре и да плува. Каркович бе изненадан, когато разбра, че момчето никога не е тренирало баскетбол. Скаутът го кани на проби и Тони приема. Той започва да тренира едновременно баскетбол и футбол и за радост...баскетболът побеждава.

Това бе стартът на една брилянтна кариера. Той стана набързо титуляр, но в неговия първи финал срещу Цибона за титлата в областта, дойде и първото разочарование. Загуба у дома, пред всички свои хора и приятели. По-късно в шампионата на цяла Югославия, игран в Кралево (Сърбия) самочувствието се връща след като Югопластика доминира над силни съперници като Слога с бъдещата звезда от НБА Владе Дивац и Милош Бабич и срещу Будучност с Жарко Паспал, Здравко Радулович и Лука Павичевич.

През лятото на 1985 година, старши треньорът на юношите на Югославия Светислав Пешич вика Кукоч в отбора за Европейското първенство в Русе, България. Югославия печели златните медали, като това е първата голяма стъпка на цяло поколение от звезди като Дивац, Небойша Илич, Славиша Копривица, Раденко Добраш, Емилио Ковачич и Зоран Калпич. Треньорът Славко Търнинич включва Тони в мъжкия отбор, когато той бе на 16. Кукоч дебютира за Югопластика в Подгорица срещу Будучност. През сезон 1985-86 той играе 20 срещи, вкарва 52 точки или средно по 2.6 на среща. В Русе на шампионата Кукоч прави средно по 5.5 точки, а на следващото Европейско в Гмунден, Австрия през 1986 година цифрите стават 12.6 средно. Тогава в състава влизат нови имена като Дино Раджа, Саша Джорджевич, Теоман Алибегович, Лука Павичевич и Самир Авдич. През следващия сезон в Югославия, вече с треньор легендата Зоран „Мока“ Славнич, Кукоч вкарва общо 317 точки в шампионата за 22 срещи или средно по 14.4 плюс 46 точки в трите плейофни срещи.

Великото лято на 1987

 

За Евробаскет 1987 в Атина, треньорът на Югославия тогава Крешимир Чосич вика в състава четири млади таланти – Дивац, Раджа, Джорджевич и Кукоч. Те спечелиха бронзовите медали и веднага след това се присъединиха към юношеския тим за Световното първенство за тази възраст в Бормио, Италия. Светислав Пешич имаше страхотен отбор, който победи във всичките си 6 срещи, две от които срещу силния тим на САЩ с Лари Джонсън, Гари Пейтън, Стейси Огмън, Кевин Причард, Лайънъл Симънс, Скот Уйлямс, Брайън Уйлямс и треньор легендата Лари Браун. Резултатността на този югославски отбор бе 112 точки на мач! Дуелът между двата състава от първата фаза завърши 110-95 с неповторима игра на Кукоч – 37 точки с 11 тройки от 12 опита.

 

„Никога в кариерата си не се доближих до този процент. Най-много след това вкарах 5 от 6 тройки, просто в този ден всичко ми влизаше. Чувствах се в страхотна форма. Когато първите две стрелби ми влязоха, ми дойде самочувствието и не спрях до самия край. Шутирах през защитниците, спирах на тройката дори и на бърза атака. Бяхме отличен отбор, на всички позиции, дори сами не си давахме сметка, че всичко зависеше от нас. Нямахме идея какво ниво може да достигнем“, казва Кукоч за това време.

Във финала, американците отделят специално внимание в защита срещу Кукоч, но героите в тази среща стават центровете Дивац – с 21 точки и Раджа с 20. Югославия побеждава с 86-76.

Кариерата на Тони Кукоч минава в друга орбита веднага след това. През 1988 той печели първа титла с Югопластика. На 6 април, 1989 един млад и много талантлив отбор на Югопластика сюрпризира всички на Файнъл фор на Евролигата в Мюнхен като побеждава Барселона на полуфинал и после Макаби Тел Авив на финал със 75-69 след 18 точки на Кукоч. През 1988 година на Олимпиадата в Сеул, той печели с Югославия сребърните медали след загуба на финал от СССР. В Загреб на Евробаскет 89, Югославия с лекота мина през всички съперници за титла и злато, както стори и на следващата година на Световното първенство през 1990 в Буенос Айрес, Аржентина. Кукоч бе избран за най-полезен играч на турнира, а няма да се забравят овациите след финала срещу СССР.

Преди Буенос Айрес, Югопластика спечели отново дубъл с доминация в Югославия и Евролигата, където на финал в Сарагоса срещу Барселона те бият със 72-67 след 20 точки на Кукоч. Това се случи и през 1991, въпреки че вече ги нямаше в отбора Дино Раджа, Душко Иванович и треньора Божидар Малкович. Геният Кукоч обаче остана и заедно с Велимир Перасович, Зоран Савич, Лука Павичевич, Жан Табак, Зоран Сретенович, Арамис Наглич и Петър Наумовски бе отново на върха. На финала на Евролигата в Париж, пак Барселона бе жертвата – 70-65 за Югопластика с 14 точки на Кукоч с Малкович треньор на Барса тогава.

В последните си три сезона в Югославската лига статистиката му бе идентична – 411 точки (11.6 средно) през 88-89, 413 (18.7) през 89-90 и 438 (19.9) през 90-91. Но далеч от цифрите, той бе адмириран за всичко, коеот показваше на корта. Ако трябваше да се опише с една дума, най-точната ще бъде „елегантност“. Той правеше всичко с такава лекота, и много естествено, по природа. Никога вкарването на кошове, хващането на борба или подаването на асистенция не изглеждаше толкова лесно и просто. Заради неговият баскетболен гений, неговите движения с топката, неговите дълги ръце и слабичко тяло, той заслужи прякора „Розовата пантера“. Трябва да му благодарим за думите, превърнали се в баскетболен цитат – „Отбелязаният кош прави един човек щастлив, докато асистенцията прави двама хора щастливи.“

 

През лятото на 1991 година Тони имаше дилема за решаване относно бъдещето си. Чикаго Булс го избраха под номер 29 в драфта на НБА, докато Бенетон Тревизо с треньор хърватската легенда Петър Сканси също много го искаше. Кукоч отиде в Италия, а НБА остана за след това. С Бенетон Кукоч спечели титлата в Италия и купата на страната като в общо 68 срещи направи средно по 19.8 точки, 6.0 борби и 5.2 асистенции. След толкова успешни мигове, дойде и разочарованието на Файнъл фор от Евролигата в Атина през 1993. Бенетон бе фаворит да спечели срещу Лимож с Божо Малкович тогава, но италианците с Тери Тийгъл, Стефано Рускони и Масимо Якопини не успяха срещу французите с Майкъл Йънг и Юре Здовц, губейки 55-59.

Триумф в НБА

 

Преди да замине за НБА, Кукоч бе част от хърватския вариант на Дрийм тийм с Дражен Петрович, Дино Раджа, Стоян Вранкович, Данко Цвиетичанин, Велимир Перасович, Ариян Комазец на Олимпиадата през 1992 година в Барселона. Той добави сребро във вече и без това богата си колекция от отличия. С 11.5 точки, 3.1 борби и 6.0 асистенции средно на мач. По-късно печели още медали с Хърватска – бронз на Световното през 1994 и на Европейското през 1995, но неговия пълен триумф бе в лигата отвъд океана – НБА. Той пристигна в Чикаго точно тогава, когато Майкъл Джордан се отказа за първи път. Легендата след това се завърна след двугодишна пауза, а Тони имаше щастието да играе с най-добрите майстори на играта. Така той печели три шампионски пръстени с титли през 1996, 1997 и 1998.

Знаем много за кариерата му в НБА. За 15 години той бе част от отборите на Чикаго (7 сезона), Филаделфия (2), Атланта (2) и Милуоки (4). Кукоч игра 846 мача и отбеляза 9810 точки (11.6 средно на среща), хвана 3550 борби (4.2) и подаде 3118 асистенции (3.7). До идването на Новицки, той бе най-постоянния играч от Европа в НБА. Един момент от кариерата му в НБА казва много за него: на 13 май 1994 година, в третата среща от финала на Изток срещу Ню Йорк Никс, при равен резултат 102-102 и само 1.8 секунди до финалната сирена, треньорът Фил Джаксън начертава нападение за Тони Кукоч. Скоти Пипън, на пейката в този момент се ядосва на Джаксън и отказва да влезе в игра. Треньорът все пак налага своето, а Кукоч вкарва, с което Чикаго печели. Като истински шампион.

След като слага край на кариерата си през 2006, Кукоч напуска временно баскетбола. Отдава се на своята страст – голфа, но от последното лято той подсказа желание, че иска да бъде треньор. Засега желае да стартира като асистент в НБА, но за в бъдеще има желание да се върне в Европа и да води голям отбор. Ако го направи, ще удължи още повече присъствието на едно време великата Югопластика в баскетбола. Много съотборници от неговото поколение в Сплит са все още активни в играта. Божидар Малкович е треньор на националния тим на Словения, Душко Иванович е временно без отбор, но направи добра треньорска кариера в Испания, Франция и Швейцария, Велимир Перасович е треньор на Валенсия, Лука Павичевич е на Роан, Жан Табак води Каха Лаборал, Зоран Сретенович – полския Кошалин. Зоран Савич бе спортен директор на Фортитудо Болоня и Барселона, а сега а агент, докато Дино Раджа е президент на Сплит (бившата Югопластика) от много години насам.

 

Welcome back, Тони!

Play of the day